С брат ми сме на село при дядо ни.
Скучаем и решаваме да се поразнообразим.
Отиваме в мазето, където има едно сандъче със стари димки. Вземаме четири димки и кибрита от кухнята. А след това отиваме на горния край на махалата и викаме едно момче, наш приятел.
Момчето идва и аз пращам брат си за още две димки.
След пет минути той се връща с три димки - две бели и една червена.
Питам го защо е взел трета димка и той казва:
- Ще видите!
И ни завежда в циганската махала, където има няколко прясно варосани къщурки. Брат ми казва:
- Изберете си къща!
Избираме си една средно голяма къща и брат ми мята димката.
Всичко се изпълва с червен дим и ние се скриваме в един храсталак.
Когато всичкият дим се разсейва, къщата вече не е бяла, а бебешко розова.
Ние се разсмиваме като луди и бягаме, защото някаква циганка започва да крещи и кълне по нас.
След това мятаме димки навсякъде из селото, но последната димка, която аз мятам, попада в един треволяк в двора на един комшия. Тлеещият фитил подпалва тревата и курника на комшията. Изведнъж се получава страховита експлозия и ние се разсмиваме като тотални кретени. Оказва се, че човекът е кътал туби с бензин за черни дни и огънят ги е взривил. Човекът излиза и добре, че не ни вижда. Виква пожарната и те с много труд успяват да угасят огъня.