Имало едно време един мол. И в неговата тоалетна ходели всички. – било винаги чисто, плочките скърцал, като прокараш пръст по тях, миришело на цветя и плодове от ароматизаторите във вентилацията…

Но всички, бързайки да излязат, за да продължат да пазаруват в мола, като излезели от кабинките на тоалетната, тръшкали вратичките.

И те постепенно се обелили. Започнали да скърцат кабинките, щели да се разпаднат вече.

И появил се един внимателен човек, който за никъде не бързал, и той всеки път, когато минел през тоалетната на мола, не оставял вратичката да се тръшне, а затварял внимателно. И тъй като вече кабинките били пред разпад, всички се чудели как ще използват тоалетните, като няма кабинки.

Обаче човекът, който затварял внимателно кабинките, бил забелязан от друг човек, който и без друго се стряскал от трясъка им. И той също започнал да затваря внимателно.

Него го видял трети човек… Замислил се и той и си казал:

- Бре, ако поемам вратичката, когато се затваря, какво ли ще стане?

И се решил да пробва. Харесало му и той също започнал да поема вратичката на кабинката след себе си…

 

Скоро никой в мола не тръшкал вратичките в тоалетната. Видял собственикът на мола, че кабинките са пред разпад и дал пари да ги поправят.

И хората си дали сметка, че хубавото трябва да се цени и пази, защото едва когато загубим това благо, го оценяваме истински.

И вижте как един човек с примера си научи всички на по-добро.

Толкова ли е трудно този човек да си ТИ?