A. С брат ми си играем в снега на селска улица. И той отива да уцели свое другарче от селото със снежна топка и пропада в дупка, пълна със сняг. Не мога да го извадя от дупката. Викам приятелчетата си и го изваждаме. Тогава се оказва, че е хлътнал до кръста в гъста лепкава кал. Завеждам го вкъщи да му сменят панталоните и после продължаваме да играем в снега.

B. Остават минути до Нова година. До 1982. С брат ми, чумерейки се на виното, го доизпиваме от дъната на чашите си. И по радиото Тодор Живков произнася реч. Телевизия няма. Сигналът е твърде слаб, защото навън има виелица.
И с братчето ми се държим за ръце. Изведнъж от съседната къща се заразнася отброяване от 60 надолу. Брат ми ми казва на уше:
- Бате, обичкаш ли ме?
- Да - отговарям му аз,  - нали си ми братче?
И се прегръщаме. Той ми казва:
- Обичкам си те, батенце! Честита Нова година!
И загър,яват фойерверките по радиото и се разнася химнът на България.

C. На сутринта с брат ми сме легнали до печката в дневната. Събуждам го и отиваме да закусим. Там има за нас принцеси и баница. Брат ми ме гушва и ми казва:
- Бате, така се радвам, че те имам!

Коментар:
Тук ясно се вижда колко много съм се грижел за брат си. сега тъй като знам какви сме били, осъзнавам, че трябва да се грижа за него и да го пазя от лошотиите в тоз излят от бетон и стъкло мъртъв свят.