У нечия чужда къща сме с брат ми. С него си играем, докато възрастните си говорят на маса, пият ракия, пушат, смеят се, ядат и прочие....
Изведнъж с брат ми, с когото вършим някаква глупост от общ характер, си зашепваме:
- Чичо, чичо иде!
Идва чичо ни.... Познато ми е излъчването му.... Това е най-добрият ми приятел в сегашният ми 81ви живот!.....
(Ей богу, такъв шаш никога не е бивал! Кръвни роднини от най-близка линия да си дават среща в този живот, па ако ще и като приятели!)