След като брат ми не е между живите, аз съм тотална развалина. В депресия съм и съм на скъпи лекарства, които се доставят от чужбина (явно родителите ми са били връзкари). Аз съм на някакъв критичен минимум живот, от който решавам да се отърва.
Речено-сторено!
Чупя стъклото на бюфета с една тежка статуетка от хола и вадя едно шишенце с лекарства. Взимам една тава седмица с реквиема на Моцарт и и я пускам в стаята си на тамошния грамофон. Лягам на леглото на брат си, изпивам всичките хапчета от шишенцето и почти веднага заспивам...
Появява се бяла светлина и споменът прекъсва...

Коментар:
Тук се вижда как когато единият от двамата в двойката липсва, е тежко на другия. И явно без него съм бил твърде слаб и нестабилен, та съм се самоубил от мъка по него.

Шепот от отвъдното в блог.бг...???