С брат ми отиваме за риба на микроязовира покрай селото на дядо ни. Покрай язовира има многобройни тинести ями, в които ако попаднеш, няма измъкване. Къщата на дядо ни е в края на селото, досами единия бряг на язовира, където обаче за риболов не става (явно там хвърлят боклук). А пътеката за пусията за риболов минава през мочурища. На няколко места има сложени дървета за по-лесно преминаване, но често се случва, ако се върви по-невнимателно, да се хлъзнеш и да хлътнеш донякъде в тинята.
С брат ми сме по средата на пътя си. И вятъра му отвява червено-бялата шапка-идиотка от главата. Той много си харесва тази шапка и не я сваля от главата си цяло лято.
И скача на своя глава брат ми да вземе шапката и тръгва, джвапайки до прасците в кал, за да си я вземе. Аз му викам да спре, но той е твърда глава и не чува. И тъкмо стига шапката и я слага на главата си, когато вижда, че е затънал до над коленете в кал и не може да излезе.
А в момента сме сами вкъщи. Хората от селото не ни харесват заради пакостите ни, от които вършим доволно много. И аз мислейки си, че откажат помощ, отивам, навръзвам де-що въжа и синджири има в къщата на дядо ни и вземам на свой риск магарето му и така съоръжен отивам до тресавището.
Там брат ми вече сериозно е затънал - до шията е в калта. Отивам предпазливо до него и му подавам въжето. На другия край е вързано магарето и започвам да бия магарето и то скоро тръгва.
След половинчасова борба с тресавището измъквам брат си. Шортите и бельото му са засмукани от наистина гъстата кал.
Аз го превеждам на магарето до вкъщи, където се окъпваме заедно в банята на къщата.