Брат ми има рожден ден. Навършва 14. Тъжен е. Причината - никой от поканените от новото му училище не е дошъл. Само няколко съседски момчета са дошли. Но аз решавам да го развеселя, като го гушвам и го питам:
- Братчето ми, искаш ли подарък?
- Да! - отвръща той.
И аз отивам до моята стая и вадя изпод леглото си новата плоча на "Тангра" с всички нови техни песни - "Оловния войник", "Делник", "На 35" и други....
Давам плочата на брат си и той грейва от щастие. Казва ми:
- Благодаря ти, батенце! - и ме гушва.
Едно от съседските момчета гледа учудено на цялата работа и пита:
- Абе вие да не сте се изпедерастили нещо?
- Не - казвам му аз, - такива сме си ние - лигльовци!
- Ама да не е накрая да попаднете при баща ми.... - казва момчето и се засмива
- Спокойно, няма - отвръщам спокойно аз.
После идва майка ни, коятоноси сандвичи на два огромни подноса ние започваме да ги ядем.
Брат ми ми казва:
- Виж, така е хубаво без онези глупаци от училище.... Показаха какви са ми приятели! Особено оня Петър! Ще ме пише "брат ми" в онези съчинения....
- Е, нали аз съм тук? Да те пазя от всичко лошо на този свят! Милото ми хлапе! - отвръщам аз и го прегръщам.