A. С брат ми и другите от семейството ни сме на летище. Виждам няколко самолета на "АЭРОФЛОТ". Става ми ясно, че сме на екскурзия в СССР.
Хващаме си такси и оттам тръгваме към града - Ленинград. Спираме пред някакъв голям хотел, ама огромен! След като баща ми взема ключовете за апартамента ни, се качваме на бързия асансьор за 12-тия етаж, където ще ни е домът по време на екскурзията.
Качваме се в апартамента и там ни чакат леглата ни - чисти, оправени.
Майка ни командва:
- Деца, в банята!
С брат ми се събличаме зад един параван и отиваме в банята. Окъпваме се, като аз му разказвам какво съм сънувал в самолета, докато съм спал. После той ми споделя, че още ми е благодарен, задето съм го спасил от сигурна смърт в тресавището покрай селото на дядо ни.
Като излизаме, с него се преобличаме с чисти дрехи и лягаме да спим. Заспиваме почти веднага, защото сме уморени от дългия път.

B. Обаче и двамата се събуждаме посред нощ. Часът е 03:25 сутринта или там някъде. И двамата едновременно.
Аз от багажа си вадя малкия преносим телевизор, подарък ни от чичо ни, и го включвам към мрежата. След това го настройвам на честотата на някаква местна телевизия, където дават повторение на някакъв научно-популярен филм.
(Телевизорът е френски и приема всички телевизионни системи без изключение. Има към него чифт стерео слушалки и с брат ми започваме да гледаме телевизия на ушенце.)
В 03:30 филмът свършва и започва предаване за фолклорна музика. Дават за фолклора на чернобилския край (Киевски окръг). Не сме и подозирали, че музиката им може да е толкова весела!
Също така има и цигански романси от този край, които правят брат ми да се просълзи, нищо, че едвам разбира какво се пее заради разваления украински, на който се пеят песните.
След като свършва предаването, изключвам телевизора и започваме да си говорим. Тази весела чернобилска музика много силно ни е заредила и ние започваме да си говорим за теми, свързани със съзряването.
Пита ме много неща:
Защо малките момчета като него нямат косми под мишниците и на слабините, защо някои момчета от класа му ръкоблудстват и не ги е срам да говорят за това даже пред момичета, зависи ли от размера на члена какъв е един мъж, дали ако не му мутира гласа, е лошо, и други подобни.... Аз му отговарям искрено и каквото мисля и знам по темата.
Накрая го питам защо ме питаи той ми казва:
- Батенце, срам ме е да ти кажа, ама с едни момчета в селото се състезавахме кой ще пикае най-далеч и най-дълго....
- Е, и?
- Ами техните пишки бяха по-големи и бяха с косми...
- Е, нищо страшно.... Не се плаши! И аз съм правел подобни работи.... Това е нормално!
- А ти откъде знаеш?
- Ами нали леля е сексолог? Тя ми ги разказва тези неща! Като се приберем в София, й ги сподели! Тя ще ти даде квалифициран отговор.
- ОК, а защо точно на леля?
- Ами тя си ни обича, не е като мама.... Леля нали й е кака.... Тя е по-спокойна от мама.... По психология учихме, че има една такава теория, че по-малките деца са по-умни от по-големите, но ако са момичета, по-малката е по-нервна, а ако са момчета - обратното....
- Аха, ясно....
- А сега, братчето ми, хайде да си лягаме!
- Хайде!
И лягаме и заспиваме