С брат ми и нашите сме в хотела. Все още сме в Ленинград. Днес брат ми навършва 12. Изключително е щастлив. Баща ми му поднася подарък - конструкторски модел от "Детский мир" или някой друг голям магазин за детски стоки в града. Майка ми му поднася мъжки парфюм "Кензо", който много радва брат ми с аромата си. Аз бръквам под завивките си и му поднасям радиолюбителски комплект. Брат ми вече е извън себе си от щастие.
После баща ни отива до хладилника и вади оттам торта. Голяма е и има забодени две свещички - 1 и 2. Баща ни ги пали, а докато брат ми ги духа, аз снимам.
Казвам му:
- Хайде, честит ти рожден ден, братлето ми! Бъди щастлив и дано още 12 по 12 да ме радваш!
(Уви! Не съм и подозирал, че това ми благопожелание ще си остане без покритие!)
Брат ми ме гушва и ми казва:
- Благодаря ти! Искам и ти да си с мене до последната ми секунда на Земята!
След като всеки си изяжда своето парче торта, целокупно се повеждаме към Ермитажа. Слизаме от таксито, което сме хванали за натам точно пред величественат сграда. Толкова е красиво, че с думи не може да се опише! Чудя се аз, колко ли народ е бил нужен навремето си, когато се е строила сградата.
Като влизаме вътре, баща ни ни взима билети и ние влизаме и започваме да разглеждаме. Като влизаме, часът е 08:35. В музея има хиляди експонати....
Когато излизаме, часът е 17:45. Девет часа сме разглеждали зала по зала, витрина по витрина, експонат по експонат. Но този път, по молба на брат ми, се прибираме с метрото.
До станцията, на която слизаме, има магазаин за електроника. Баща ни си е отпуснал кесията и влиза с брат ми да му купи нещо, което той си е харесал. И след пет минути брат ми и баща ни излизат. Брат ми носи кутия с надпис "АМФИТОН - 301A".
Питам го:
- Брат ми, какво има вътре?
- В хотела ще видиш! - отвръща предизвикателно той.
И в хотела действително ми показва какво му е взел баща му - прекрасно комбинирано устройство, нещо средно между портативен телевизор, касетофон и радиоприемник.
Оказва се, устройството е акумулаторно. Брат ми ми казва:
- В София ще го ползваме, нали Юноста го подарихме на дядо.
Само го пробваме как хваща програмите и оставама и двамата доволни. Представянето е повече от добро.
Казвам му аз:
- Братчето ми, супер избор си направил! Браво на теб! Но това нещо няма да го показваме на никого от съучениците си, съгласен?
- Съгласен! - казва брат ми.
И си стискаме ръцете.