С брат ми си правим слънчеви бани на двора, когато ме оцвъква врабче и ме осенява идея. Казвам на брат си:
- Братленцето ми, дай да мятаме яйца, а!
Брат ми се разсмива и казва:
- Добре, бе!
Вземаме от спестяванията си около два лева от всеки буркан и отиваме до гастронома в Младост. Оттам се връщаме с две кори яйца и заемаме позиция на балкона на нашата стая.
Минава някаква бабичка и ние мятаме две яйца по нея. Тя започва да вряка, а ние си умираме от смях.
Скоро минава човек, но този път той ни познава и започва да ни псува. Ние пак си умираме от смях.
Скоро минава и кола и ние и нея замерваме. Шофьорът спира и започва да се оглежда откъде му е дошла атаката с яйцата.

След около час и половина за пореден път наближава някакъв човек. Ние го нацелваме с яйца и изведнъж този човек се оказва, че е нашият комшия от съседния двор.
Казвам на брат ми:
- Леле, брат ми! Сега с чичо Кольо яко я загазихме!
Останали са още десетина яйца и ние ги изхвърляме в кофата за боклук точно пред нас заедно с корите.
И въпросният чичо Кольо ни издебва и и ни хваща и ни тегли един як пердах.

Скоро след това се прибира баща ни и чичо Кольо се появява и му разказва какво сме сторили. Освен това му показва къде сме изхвърлили яйцата.
Баща ни идва и започва да ни се кара. Не без право.
Накрая ни наказва без телевизия за две седмици и взема захранващия кабел на телевизора ни и ни оставя само с грамофона и радиото.
Аз пускам радиото и казвам сърдито:
- Защо ни беше да си пилеем парите за тези яйца!