С брат ми се радваме на албума "На концерт" на ФСБ. Плочите са две - записите са от 18 и 19 май с.г.
С него дивеем яко на песните и се радваме, чъпреки че песните са ни познати до болка - "Епизод от романтичен филм", "Безсъница", "След десет години", "Зимна къща" (на последноспоменатата се хилим яко, като се сетим как фалшиво сме пели на нея)...
След като изслушваме плочите, излизаме и пием тайно по едная бира с приятели. После с брат ми се качваме и вечеряме с нашите. Обикновено на масата си говорим, но днеска баща ни е мрачен и по-добре е да си мълчим, за да не го ядосаме още повече.
След вечеря с брат ми отиваме в нашата стая и гледаме телевизия. След това, някъде към 22:30, се изкъпваме и си лягаме. Преди да заспя, му казвам:
- Братчето ми, да знаеш, много хубав беше днешния ден!
- На мен ли го казваш? - отвръща той. - Дето си купих албума на мечтите си! Винаги съм мечтал да си имаме двоен албум! И то български!
- Ето на, че стана нашата!
- Ами да, ако не беше и ти, кой знае кога щях да видя "На концерт"! Лека нощ и ти благодаря за помощта за албума!
Той става, целува ме и ме гушва. Казвам му:
- Лека нощ, мое малко съкровище! Искам винаги да спиш така спокойно!