В момента си лежа в стаята. И изведнъж идва един пациент, по име Павел. И ми взима снимката на брат ми от нощното ми шкафче и ми казва:
- Това твоето братче много ме кефи! Ще взема снимката, ще ударя някоя ножка и ще ти я върна!
Аз ставам и казвам:
- Абе ей, педал грозен, я ми връщай снимката на брат ми, че майка ти ще е#@!
- Как смееш да обиждаш майка ми, без да я познаваш, бе грознико?!
- Върни ми снимката, че ще има да съжаляваш!
- Да го духаш! Снимката е вече моя!
При тези думи ставам, отивам до пациента и започвам да го налагам с все сила. После го изправям и го изтрещявам с една вратичка от шкафче. Той започва да вика, а аз го почвам с вратичката по главата. Идва сестрата да види какво става и вижда, че вече съм размазал Павел от бой. Онзи лежи окървавен, с три счупени ребра, хрипти тежко, с четири счупени пръста общо на двете ръце, цял в кръв, с изпотрошени зъби...
Сестрата нарежда на двамата санитари с нея:
- В електросънната зала!
Завеждат ме двете говеда до едно легло на колелца и ме подкарват нанякаъде.
Завеждат ме два етажа по-насолу и там сестрата ми бие някаква инжекция. След около пет минути вече не мога да се движа. И тогава усещам как ми слагат една електродна шапка на главата. Искам да попитам какво ще правят с мене, но само изсумтявам неопределено. Лекарите там като че ли разбират какво искам да ги питам и единият ми казва:
- Тъй като ти се държиш крайно зле, ще ти бъде приложена ЕШТ - ЕлектроШокова Терапия.
Аз завиквам, но получавам шамар през лицето и крясък:
- МЛЪКНИИИИ!
След това чувам изщракване и една остра болка пронизва мозъка ми. Започва да се усилва. За момент като че ли виждам Недим. Искам да го извикам, но той се разтапя в една мъгла, която целият ме обгръща и накрая заспивам.