A. С брат ми сме на пионерски лагер. Аз за последен път на такова нещо, защото ще съм седми клас и след това ще положа изпит и ще стана комсомолец.
Събужда ни лагерната тръба в шест сутринта и аз, псувайки през зъби, се обличам набързо, сресвам се, измивам си зъбите, слагам крем на една разчоплена раничка и излизам.
Строяваме се и правим гимнастика, а после закусваме.
По време на закуската аз вадя от джоба си една кутийка с габарчета (тапицерски) и слагам едно на мястото на един от Пловдив. Той като сяда, скача през покрива от болки. Това разпределние, което си го бях избрал, не беше случайно: От другата страна на пловдивчанина седеше един, който никога не би си и помислил, че аз бих сложил габарчето. И затова съм и седнал там.
Брат ми се смее на случката (седнал е срещу мене)... Пловдивчанинът реве... Аз се смея... Оня другия също се смее...
Идва единия от възпитателите и пита кой е свършил това. Аз и брат ми само знаем какво точно е станало, но пред възпитателя нищо не знаем. Оня другия веднага бива обвинен, защото се изчервява цял и се разревава.

B. След закуската с брат ми се хилим на случката.
След като се насмиваме и на шеговитите коментари на съучениците на пострадавшия, ние отиваме да опознаваме природата. Освен това ни показват как да вържем моряшки възли.
За мое лично учудване, брат ми се справя доста по-добре от мене с възлите.

C. На вечеря ядем мусака, а после сме край лагерния огън. Разправяме си весели истории, докато аз съм гушнал брат си и го галя по главата (очевидно замисляйки поредния пъклен план!).

D. През нощта с брат ми осъществяваме поредния си пъклен план: той излиза уж да пикае и мята една димка. Аз преди това съм намазал дръжките на вратите на другите бунгала с майонеза. Като излиза той, намазвам и дръжката на нашата врата с майонеза.
Той пали димката и малко сухи треви. Някой веднага започва да вика: "Пожар! Пожар! Пожар!". И всички скачаме. Аз не си давам скорост и един от Велико Търново си омазва пръстите с майонезата. Всичко живо е навън.
Тъй като бунгалата са 12, има 12 човека с омазани с майонеза ръце.

Аз на другия ден ги кръщавам "Светите апостоли" за подигравка на целия лагер.

Bila sam i rakovoditel tam i imashe edna sistema,koiato organisirashe dezata ,sazdavashe im izvestni navizi za pravilen regim, a i nauchavaha neshta ot lekzii ,svarzani s istoria,geografia,biologia i dr.nauki.Imashe vecheri na poesiata i literaturata.Uchitelite ,koito pridrujavaha uchenizite raboteha sas staranie i chustvo za otgovornost.Mnogo hubavi spomeni imat onezi pokolenia ot lagerite.
Interesno mi be ,che po vremeto na rabotata mi v Germania, po zentralnata nemska televisia davaha porediza za jivota v GDR -za jivota na obiknovenite hora i s mnogo goljama simpatia,koiato licheshe ot komentarite pokazvaha kadri ot letnite detski lageri v GDR, licheshe odobrenie na zelenasochenata sistema za izgrajdane na zdravo i ucheno pokolenie, daje dadoha i film za pionerski lager na brega na Cherno More - v Balgaria.Samo hubavi komentari, nishto negativno.

Ами там е работата, че за две синчета на номенклатурчик от среден калибър не е имало нищо непозволено..... Че защо да не сложим на мястото на нещастния пловдивчанин тапицерска габарка? Че защо да не направим всичко живо за смях? Нали затова сме номенклатурчишки синове? :D

Това аз го писах!