Днес ме уволняват от казармата. Аз съм в Банкя и сега трябва да се прибера вкъщи. Затова хващам автобуса от Банкя и слизам в нашия квартал. Оттам поемам по нашата улица и скоро се озовавам пред къщата ни. Виждам некролог на чичо ни, онзи наш любим чичо, който ни даваше да пием бира и да гледаме "Хан Аспарух" на видеото му... Разплаквам се и влизам така вкъщи. Посреща ме брат ми.
Той идва и ме гушва нежно и ми казва:
- Ооох, батенце, недей да плачеш!
- Защо не ми казахте за чичо?
- Защото аз поисках. Реших, че ще ти стане много мъчно, ако разбереш.
Аз си го гушвам и го целунах по челото.
- Малкото ми братче! Дето ми даваш спокойствие и смисъл в живота! - му казвам аз.
Отиваме в нашата стая и там брат ми пуска от касетофона АББА. Слушам. Обаче не ми става по-весело. Накрая брат ми отива до кухнята и ми донася оттам чиния със сладки работи.
Още на първата хапка се усещам по-спокоен, въпреки, че сладкото леко нагарча.
Накрая лягам и заспивам. Като се събуждам, брат ми ме пита:
- Батенце! Как спа?
И ме гушва. Още не мога да му се нарадвам на лицето, което не съм виждал от доста време насам.
- Мерси братчето ми, по-добре съм - казвам аз. - А мама и тате къде са?
- Те са в Шумен. В Царев Брод лежи в лудницата жената на чичо. Поболя се от страх и мъка по него.
- Ех, разпадна ни се родът! Скоро сигурно още нещо ще стане и край! Ще се спасяваме с теб поединично!
- Не се плаши, нищо няма да стане! Искаш ли бира? - успокоява ме той.
- Да, ама ако пием заедно! - казвам аз.
- Добре, ела! - казва нежно той.
С брат ми отиваме в кухнята и изпиваме по една бира, докато той ми разправя за погребението на чичо ни.
След това вечеряме - сандвичи с крема сирене и краковски салам.
След вечерята гледаме телевизия и си лягаме някъде към 23:30.