A. С брат ми сме на село. Гледаме телевизия на "Юноста", който донасяме там от София.
Дядо ни си почива и по едно време решаваме да излезем да се разходим. След случката с тресавището ни е категорично забранено да ходим сами за риба. След като и за риба не можем да отидем сами, ние излизаме в селските лозя. А оттам поемаме по една пътека към едно съседно село.
Предварително сме получили покана за сватба в това село и затова сега бързаме натам.
Сега е предиобед, някъде между 10:30 и 11:00.
В 11:30-11:45 вече сме в селото. Музиката се носи отдалеч. Ние, като виждаме хорото, се включваме някъде по средата му. След като се водим в хорото около час, сядаме на трапезата. Получаваме по тройка кебапчета и по бира и един наш приятел от селото сяда до нас и пита:
- Ей, Андрюха, как е? Гледам, чули сте поканата по радиоточката, а?
- Ами да. Слави искаше да вървим по шосето, защото го е страх от змии и гущери, ама аз взех ножката, за да го пазя от змиите.
- А ти, Слави, как си? Гледам, че си капнал...
- А, не бе! - отвръща брат ми. - То егати и хорото, бе! Пфуууу, че се изпотих!
- Ето, братчето ми, пийни си биричка! - казвам му аз леко предизивикателно.
- Абе не искам, бе! - тросва се той.
- Виж сега, пийни си, ще ти дойде душа на място! - казвам му аз, като се усмихвам едно благо и мазно.
- Е#@л съм му майката, ще пийна от бирата, само за да ме оставиш на мира! - казва предизвикателно брат ми, не издържал на усмивката ми и надига смело шишето си.
И след малко заявява:
- Бре, че то не било чак толкова зле!
И пак надига шишето.

B. Вече се е стъмнило, а сватбата не спира да тече. Брат ми се е напил с бира и хълца и мърмори нещо напевно, докато аз се чудя как да го накарам да слезе от трафопоста, на който се е качил.
Накрая виквам един познат и с негова помощ опъваме стълба, за да можем да свалим брат ми. Докато се суетим около стълбата, брат ми е заспал и когато се качвам, той вече си похърква блажено и е като умрял - така се е отпуснал, че е почти невъзможно да го носим.

C. Тъкмо сме смъкнали и вкарали брат ми в москвича на един съсед на младоженците, когато идва дядо ни. Човекът, бедният, е пребледнял и пита:
- Андрей, къде е Славчо?
- Спи там, в москвича.
- Абе вие що щете на сватбата? Я ми кажи, вие да не сте се напили нещо?
- Не. Пихме само по една бира.
Дядо ни вижда брат ми, който оклюмал като удушен и се е напикал. И дядо ни ми кресва:
- Защо лъжеш, че сте пили само по бира! Я бързо марш вкъщи! Ще звънна на баща ти да му кажа каква сте я свършили.
Качвам се в москвича и потегляме. След половин час сме пред къщата на дядо ни и си лягаме.