С брат ми сме на кино. Гледаме "Flashdance". Филмът е към края си и аз го питам:
- Братчето ми, сега като свърши филма, какво ще правим?
- Де да знам - отвръща той, - иска ми се да хапнем нещо сладко!
- Добре, уреден си! - казвам аз и го гушвам.
След като излизаме от кииното, ние се насочваме към една близка сладкарница, където се наяждаме до насита с пасти и еклери. След това хващаме автобуса за нашия квартал и слизаме на Бояна.
Отиваме до един наш приятел, който ни настанява да седнем и ни доназя по едно шише бира и ние сядаме да пием.
Освен това ни донася и по чиния с луканка и пържени картофи.
След това започваме разговор за коли. Аз си мечтая след казармата да си купя последен модел кола и да возя с нея брат ми докъдето си поиска.
Брат ми на свой ред ми казва, че ще събира пари, за да си построим къща, в която да живеем, аз, той и семействата, които ще си направим. След това домакинът ни вижда, че сме свършили мезетата и ни донася нови порции, заедно с по една купичка домашен крем карамел. Ние изяждаме мезетата с бирата и после ликвидираме и крем карамела.
След това потъваме в една доста обща тематика на разговорите и скоро се стъмва. Ние решаваме да се приберем и домакинът ни изпраща до спирката, откъдето се прибираме у нас.

голяма братска любов,браво