С брат ми сме на гости у чичо ни. Той ни говори:
- Моите мили момчета! Защо се държите така зле с родителите си? Много натъжавате и тях, и мене!
- Ами, чичо, виж сега... - започвам аз. - И двамата ни е изтрещясал хормона. Сега е време да се веселим! После, в казармата и института, време за веселба няма да има!
- Разбирам ви, че искате да се веселите, но защо оня ден сте се прибрали кьоркютук пияни в два часа посред нощите у дома? Като разбрах какво сте сторили, много се разочаровах от вас! - казва той.
- Много извинявай, чичо! - казва брат ми и го гушва.
Чичо ни също го прегръща и казва:
- Казвам ви го като на мои деца - по лош път сте тръгнали и ще свършите зле! Не го казвам проформа, а така го чувствам! Зле ще свършите и ще се каете после, но ще е късно! Моля ви се, момчетата ми, станете отново онези добри хлапета, които бяхте съвсем доскоро! Нищо няма да ви струва! Ако ме обичате, направете го! Много ще ми е мъчно, ако пострадате заради някаква глупост! - проплаква накрая той.
Аз проронвам една сълза и казвам:
- Добре, чичо! Поне ще опитаме!
След като казвам това, чичо ни ни дава по една чинийка с еклери и по една паста и по едно шише кока-кола.
След сладките работи той подарява на брат ми един малък трансивър с антена в комплекта и скоро след това ние си тръгваме.
Вкъщи аз казвам на брат си:
- Братчето ми, за тебе не знам, ама аз лично ще се постарая да вляза в правия път, за да не натъжаваме повече чичо! За тебе изборът си е твой!
- Ах, батенце, и аз съм с тебе, защото си ми батко! - отвръща той.
Двамата се гушваме и аз разполагам трансивъра и го пускам. Много интересни неща хващаме от радиолюбителските честоти. Скоро изключваме уреда и се захващаме да гледаме телевизия и да ядем чипс.
След чипса и телевизията ние отиваме в банята, окъпваме се и отиваме да вечеряме.