Сега аз съм на комсомолска бригада.
По една случайност са събрали нас, комсомолците, с пионерчетата от училището ни в една консервна фабрика край Плевен (така поне мисля) на "Булгарплод". Започнала е смяната и ние трябва да редим краставици в буркани. Аз съм заедно с брат си и ние редим краставиците мирно и спокойно, докато си разговаряме и понякога отръбваме от някоя краставичка. Но изведнъж нещо се забива в лицето на брат ми. Оказва се, че от бригадата лигавета, които са на доматите, се замерват с тях, вместо да ги обработват. Аз избеснявам, тъй като окото на брат ми е посинено и отивам до един друг контейнер с червените зеленчуци и заедно с братчето си започваме да ги обстрелваме. Те започват да отстъпват, както ние сме двама, а те - седмина, та накрая един се отцепва от групата. Ние го подгонваме и го затискаме в цеха за сладко и го гътваме в кюпа със сладкото (което, между другото, е за износ). Оня започва да се дави и брат ми издивява от ужас. Викаме технолога да го изтеглят оня тип, който междувременно е затънал до ушите във сладкото и се е насрал от ужас, та ние си умираме от страх.
Наказват ни с двойни смени и така до края на бригадата ще работим на две смени.