С брат ми се готвим за пикник сред природата. Взели сме две пазарски чанти с храна и други нужни работи и новият "ВЭФ-214", подарък ми за рождения ми ден. Кутията е оранжева и много радва окото.
След като приготвяме всичко, с него тръгваме към спирката на автобуса за туристическа база "Алеко". След като слизаме от автобуса в гората, ние отиваме на една наша много любима полянка, до която има деренце с малък праг, около метър и половина висок, по средата на протежението на полянката.
Отиваме на полянката и сядаме там, разстиламе покривки, слагаме храна и започваме да ядем. Помолвам го да ми даде вефа и аз го пускам на радио Белград, по което предават хит-класациите на MTV. След като се наяждаме, вадя топка и започваме да играем на футбол. По-късно - и на волейбол.
Накрая, вече доста уморени, сядаме, хапваме си още и си полягваме. Скоро заспиваме и се събуждаме чак в късния следбед. Пак ядем и след това се прибираме вкъщи. Пиатм брат си:
- Братчето ми, как беше? Готно, а?
- Да, бате - казва той, - защото беше с мене! - и ме гушва. Аз си го целувам и казвам:
- Ех любимото ми братче то! Знам, че винаги ще сме заедно! Колко хубаво е, че съм ти батко, нали?
- Да! Винаги ме пазиш и закриляш! Когато отидеш в казармата, не знам просто как ще живея без тебе!
- И аз не знам какво ще правя без теб! Ти си ми силата за живот!
Слизаме в нашия квартал и се прибираме вкъщи, окъпваме се заедно (както винаги), вечеряме и лягаме да си починем.