С брат ми сме на село, при баба ни и дядо ни.
Сега те си почиват, а ние си играем в двора. По едно време виждам вартбурга на дядо и забелязвам, че го е оставил в двора със смъкнат прозорец и ключове на таблото.
Качваме се вътре и аз завъртам ключа. Колата запалва доста шумно. И тогава се сещам, че дядо върти скоростния лост, преди да тръгне. Слагам го на четвърта скорост и изведнъж ми идва на ум, че трябва да натисна някой от педалите. От раз нацелвам съединителя и колата с все сила нацепва челно курника на дядо. Продължава напред, като го разбива на трески и оттам насетне след кратко спускане към брега на микроязовира, колата попада в една яма.
Започваме да потъваме. Междувременно дядо ни и баба ни са излезли да видят какво става и за какво е цялата врява и остават втрещени от видяното.
Вътре в колата брат ми се е парализирал от ужас.  Изведнъж някой отваря вратата и го вади. След това мене вадят и ни слагат на брега. И двамата сме мокри, брат ми се е насрал от ужас, аз целият треперя, а дядо ни плаче за колата си.
Изведнъж аз казвам:
- Дядо, стига си плакал за колата! Нали ние сме здрави!
Дядо ни идва и ни прегръща и двамата и казва:
- Да, право е!