С брат ми се прибираме от училище. Говорим си за ядене, когато засичаме по пътя си една кебапчийница. Купуваме си от там по тройка кебапчета и по порция пържени картофи и ги изяждаме. След това продължаваме и по едно време на пътя ни се изпречва една сладкарница.
Казвам на брат си:
- И на тебе ли ти се иска същото, което и на мен или само така ми се струва?
- Да... - отвръща той.
Отиваме, сядаме в сладкарницата и си поръчваме по едно реване и една паста "Москва", както и швепс с портокал за пиене.
Донасят ни поръчаното и ние го изяждаме като попски чада подавките на Голяма Задушница. След това с него се прибираме вкъщи. Там обядваме с майка ни, която, по изключение, днес е свободна от работа.
След обяда сме толкова тъпкани, че едвам се дотътряме до стаята си от тежест в корема. След като все пак успяваме да се довлечем, се тръшваме на леглата си и запиваме. Когато се събуждаме, си прочитаме надве-натри уроците и излизаме да ритаме футбол с кварталските момчета.

da goljama belja stana