С брат ми сме прясно започнали новата учебна година и още сме наникъде с учението.
Сега тъпеем пред телевизора в нашата стая и той го изключва и казва:
- Докато още е хубаво времето, хайде да излезем, а?
- Добре! - казвам аз.
Обличаме си по една връхна дреха и излизаме. С автобуса отиваме на басейна в Младост. Къпем се около час там и после отиваме в един приятел от класа на брат ми.
Там се занимаваме с новия радиоконструктор, който купен му от батко му от СССР и после отиваме да танцуваме в някаква полунелегална дискотека. Там ме познават и ни пускат тримата. Брат ми отказва да пие бира, но другото хлапе охотно приема и набързо олюска три бири.

Някъде към седем вечерта е. С брат ми се прибираме към нас.
Той казва:
- Еееех, че хубаво си изкарахме! Чудно направо!
- Дааа... - оригвам се аз. - На мене много ми харесб онова... Как му викаха... уискито! Що не пробвб?
- Знаеш, че не пия!
- Абе ей, я не ми плямпай глупости! Кой пие мастика, вишновка и вино!
Брат ми отвръща някак си виновно:
- Аз, но рядко!
- Но все пак пиеш! - казвам аз. - Така че, ай тихо!
Прибираме се и аз тихичко си лягам, защото съм се понапил. Брат ми идва при мене, прегръща ме и ми казва:
- Лека нощ, бате!