С брат ми скучаем. Неделя е, а майка ни пак е в операта, баща ни пак е в райсъвета... Телевизията ни отегчава, а радиото ни приспива. Затова отиваме на центъра на града (до ЦУМ има някаква закусвалня) и там вземаме по една бобена чорба с наденица и започваме да си разказваме вицове. Брат ми, като по-малък, не3 успява да ме разсмее с вицовете си, но аз го задвям със следния виц:
- Миличко, нещо ново виждам в тебе... Какво ли е? Нова прическа? Нов маникюр? Или нов макиаж? - пита съпругаът жена си.
- Не, мъжо - избоботва жената, - сложих си противогаз, за да видим дали ще ме забележиш!
Тогава брат ми се сеща за един виц и го казва:
Един човек се записвал в Партията и го питали:
- Ако ние ви накараме да работите без почивен ден за Партията, ще работите ли?
- Да! - отвърнал човекът.
- Ако е такава криза, че да се наложи да работите без пари, ще работите ли безплатно за Партията?
- Да! - отвърнал човекът.
Питали го същото за това дали ще се откаже всичките си удоволствия - да пуши, да орави секс, да пие, да играе на вързано и така нататък. Той пак отговарял положително. Най-накрая го питали:
- Добре, а бихте ли дали живота си за Партията?
- Ама разбира се! Защо ми е такъв живот!
Аз избълвам през устата и носа си масивен облак пръски бобена чорба и изпръсквам всичко наоколо си. Подгонват ни няколко пияндета, които съм напръскал и накрая, когато те ни загубват дирите, казвам на брат си:
- Братчето ми, виж каква бомба им нпарвихме на тези само!
Той се разсмива яко и казва:
- Това беше идеята!
Аз също се разсмивам и двамата отиваме към НДК.