В момента брат ми е на детска градина и идва време да го прибера. Отивам до детската градина, влизам вътре и брат ми ми се хвърля на врата. Казва ми:
- Батенце, днеска ми беше много скучно с тази новата другарка!
И изведнъж забелязвам следи от ухапване по ръчичката му и и синини по едното му краче.
- Леле, кой те подреди така? - питам аз.
Брат ми се разплаква и казва:
- Сашо... Взех му камиончето да си поиграя и той ме нарита и нахапа...
- Е, нали бяхте приятели?
- Ама аз вече не съм му приятел!
- Както искаш! Твоя работа! Само дето не мога да разбера що за приятел би нахапал и наритал другарчето си...
И в същия момент идва учителката от групата на брат ми и казва:
- Абе нали брат ти каза как са го наритали брат ти.... Сашо ли му беше името...
- Не, другарко, Станислав, галено Слави.
- Да, та Сашо го е нахапал и наритал, обаче брат ти, момче, е накъсал рисунките на на другарчето си и му е плюл в супата.
- Е, бива ли така? - питам аз брат си.
- Ами, бате, другарката ми дърпа ушите!
- Ами вие, - питам аз, - защо сте дърпали на Слави ушите? Чувствителни са.
- А как да му покажа, че е сгрешил?
- Трябваше да изчакате да дойда да си го прибера и да видите какво ще направя.
- Е, хайде да видим!
Аз гушвам брат си и му казвам:
- Слави, братчето ми, нали повече няма да правиш така?
- Да, бате!
- А така!
И се обръщам към учителката и й казвам:
- Имайте ми думата, повече няма да прави така!