Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2011 17:36 - 20.12.1989 (release date: 15.07.2011)
Автор: spomen80 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1008 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В момента погребват брат ми. Всички плачат, а аз стоя и гледам тъпо в една точка и изобщо не съзнавам, че това напреде ми е брат ми. И изведнъж майка ми ми казва:
- Виж брат си за последно!
Аз го поглеждам и му казвам:
- Братчето ми, събуди се! Ще ти купя "Загорка" с тройка кебапчета, ако станеш!
Отговор няма.
- Хайде, стани и ми кажи нещо! Моля ти се! Знам, че можеш!
Тогава се отдръпвам, разплаквам се и питам:
- Защо вече не ме слушаш? Ккакво ти сторих? Кажи ми!
Отговор, естествено няма и баща ми казва:
- Вкарайте го!
Четиримата гробари хващат ковчега, затварят го и започват да го спускат в гроба. Аз откачам и закрещявам:
- Няма да бутате брат ми! Ще викна аверите от Дружба-2 и ще ви подредим хубаво! Чувате ли, бе боклуци!
Гробарят най-близо до мене казва:
- Стига си се пенявил, бре момчето! Виждам, че ти е мъчно за брат ти, обаче той няма да се върне повече! Мъртъв е!
- Ти си мъртъв! - кресвам аз и напускам погребението. Няколко роднини ме подгонват и започват да ме завръщат:
- Абе, Андрейчо, недей да правиш такива цигании! Срамота е от Господ! - започва да ми плаче едната леля на майка ми.
- Недей сега, моето момче, къде отиваш? - пита един мой свако.
- Виждам, че ти е мъчно, но ти ще го преживееш! Ти си силен! Ела, върни се! - започва да плаче една моя леля, която е психоложка.
Накрая един мой братовчед, на 10, ми казва с хубавото си гласче:
- Моля те, бате Андрей, върни се! Бате Слави е на по-добро място!
И аз се обръщам и кресвам:
- Като е по-добро, ако искаш да те пратя при него? А!?
Момчето се уплашва и избягва с писъци. Тогава като че ли идвам за малко на себе си и сядам на една пейка за подавки и заридавам горчиво.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - моето съпричастие
27.07.2011 18:06
И с това доказваш една моя теза, може и да е писана в некой учебник,ма не съм я чела.
Не, не минава с годините, където е паднал огъня, там прави рана и белег , и не е като болест да мине...но поне с времето, /някои/ успяват да се научат да живеят с това.На мен м и трябваха 22 години да с енауча да живея със смъртта на баща ми.Ние сме различни,хората, някои го могат, някой си остават така цел живот. И да те успокоя–така като те чета..., не пич няма да ти мине, , научи се д а живееш с това. Ако до сега не си свикнал. Тая травма си иска обработка, ама не от тая, двойната доза с лед,и салатка...И няма мъжко , няма женско, боли си еднакво равномерно и при двата пола...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spomen80
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71913
Постинги: 69
Коментари: 57
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031