С брат ми сме при дядо ни. Той сега е в гората да бере гъби, а ние си играем - боричкаме се в хола.
Изведнъж той събаря с крак вазата, която е сватбен подарък на дядо ни баба ни и тя става на парченца.
Брат ми се разплаква и казва:
- Сега не мога да си намеря място от срам! Какво ще кажа на дядо?
- Недей плака, братчето ми! Ще измислим нещо!
След това с него излизаме и аз го черпя в селската сладкарница със сладолед. После отиваме на един хълм и където си полягваме на тревата и започваме да си говорим за всичко, което ни идва на ума. Лежим си така около три часа и ставаме след това и се прибираме вкъщи и там сварваме дядо ни кисел. Той веднага пита:
- Кой от вас счупи вазата?
- Аз, дядо! - казва брат ми. - Извинявай, без да искам!
- Добре, извинен си... - казва дядо ни и пита:
- Искате ли гъбена чорба?
- Да! - викваме двамата с брат ми в един глас.
Дядо ни ни сипва чорба и ни подава една пита. Аз я разчупвам на две половини и подавам по-голямата половина на брат ми.
Изяждаме си всичко и после с него излизаме да се къпем в микроязовира, на нещо като плаж. Там се къпем голи и после, когато се прибираме, изяждаме по една суха паста "Балкан", купена от селската бакалия.