къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов дълбока,

която аз да спра не мога.

Ти, братче мило,

защо не си се родило,

та радост да ми носиш във дните,

да ми облекчаваш тъгите?

Ти, дете чисто,

от любов изтъкано лъчисто,

къде си за мен в дни тежки,

кога има товар не за едни плйщи?

Затуй, моля те, майко!

Почакай за малко!

Подкрепи ми поне ти,

от усилие умът ми ще отлети!

Но далече съм аз, далече си ти!

Къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов спотаена,

с никого несподелена…

26.06.2011, Варна