Вали. С брат ми си играем в една градинка, като се замеряме с буци кал и се хилим като ненормални. След това се прибираме вкъщи и майка ни:
- Леле, какви сте! Я кажете бързо къде мсварихте да се скопосате така?
- Амииииииииииии.... То таковата, мамо, едно куче ни подгони и ние се пльоснахме в една локва.... - заувъртвам аз.
- Абе вие на мене ли ще ги разправяте тези глупости! Я марш в банята! Веднага! И ДВАМАТА! Ей сега идва баща ви и ще си помислим как да ви накажем!
Събличаме се с брат ми и отиваме да се къпем в банята, както ни е казала майка ни.
Говорим си за това и онова и по едно време чуваме баща ни да си идва. Чуваме след малко и как майка ни му разправя как сме се прибрали и как се вижда в чудо какво да ни прави и т.нт......
След като излизаме, баща ни ни изчаква да се облечем и започва:
- Деца, защо вършите такива глупости? Знаете какви нерви има майка ви...
- Искахме да си поиграем!
След това има замъгляване на спомена. Единственото по-ясно нещо е, че някой звъни на телефона и оттам нататък спомена прекъсва....